Ако скоро сте чели "Жената от каюта 10", "Жената на прозореца" ще ви се стори доста подобна. Не само заради сходните заглавия, но и защото като цяло атмосферата е същата - имаме жена, преживяла силен шок, обсебена от престъпление, което може би се е случило само в нейната глава. Добрата новина е, че освен, че ми звучеше като адски позната история, друго смущаващо в книгата нямаше. Пълна с напрежение и мистерия, изключително бързо четивна, прекрасна придобивка към колекцията на всички запалени почитатели на трилърите.В тази история алкохолът и антидепресантите са на всяка страница и правят разказа на героинята още по-странен и неправдоподобен. Анна е преживяла тежко събитие, което отключва агорафобия, която от своя страна я заключва за 11 месеца вкъщи. Всяко излизане е немислимо и тя прекарва дните си затворена с поглед към съседите си, като забавленията й са техните животи и гледането на черно-бели филми. В тази подтискаща обстановка тя става свидетел на убийство и до края на книгата се бори с околните и със себе си, за да разбере дали наистина е видяла нещо или коктейлът от лекарства и алкохол я е отправил на страшно пътешествие, от което няма връщане назад. "Жената на прозореца" е доста мрачна книга, в която психическите състояния на главната героиня са представени брилянтно,а тя самата като детски психолог ги предава още по-ефектно. Хареса ми нейният образ, беше интересна като разказвач, а и самата идея доктор да се бори със заболяване, в което е спец, я направи доста колоритна. Може би ако чашките бяха малко по-малко щеше да ми е една идея по-симпатична. Останалите герои също бяха интересни, макар че един от тях определено играеше роля. Хубавото на книгата е, че не познах кой е той и когато към края на историята картите бяха свалени, се потресох. Имаше още един обрат, който беше предвидим, но е интересно колко старателно бе изграден и смятам, че за някои ще се окаже доста шокираща изненада.
Хареса ми всичко в "Жената на прозореца". Това, което не ми хареса е, че ми беше доста подобна на тази, която споменах в началото. Надявам се да няма още такива книги с този сюжет, защото оригиналността им ще залезе. Все пак Фин показва, че е прекрасен автор с чудесен начин на поднасяне на историята и се надявам искрено да можем да прочетем и други негови романи.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Мозайка от убийства" от Антъни Хоровиц
Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книж...
-
Трудничко е да се пише за Малерман. Особено след като си прочел "Гоблин". Мога смело да поставя тази книга до безапелационния ми н...
-
Тази книга беше истинско предизвикателство. Отдавна не ми се беше случвало да зарязвам книга три пъти и три пъти да се връщам към нея. Проб...
-
Много ме привличат книгите на Краля, които не са сред всеобщите фаворити. Така се срещнах с "Огън". Тук Кинг не е себе си, въпреки...

Няма коментари:
Публикуване на коментар