"Гнездото на кошмарите" от Стив Мосби

Някъде ми попадна, че кримките, издавани през лятото не струват, защото са писани като да се четат на плажа. Много се радвам, че "Гнездото на кошмарите" не отговаря на това описание. Приятно четиво за любителите на жанра, което по никакъв начин не засяга приятни теми.

На места страшна, на други поучителна, на трети пък мистериозна, при всички положения в пъти по-добра от перлата на това лято, лично за мен твърде прехвалената "Човекът сянка" на Коуди Макфейдън. 

Историята се върти около серийния изнасилвач Буболечката, който е неуловим за властите и разбира се, около неговите жертви. Това ми се стори интересно. Книгата не е изцяло фокусирана върху престъпленията като такива, а показва и душевните травми, които оставя подобно посегателство върху жените, които имат "късмет" да останат живи след нападенията. Тук срещаме и инспектор Зоуи, която освен с Буболечката се бори и със своите лични кошмари. Много приятен и силен женски образ, но лично на мен малко ми досади с непрекъснатото акцентиране на нейните лични травми, без да се вдига достатъчно завесата пред тях, за да се запази интереса. Горе-долу през цялата книга се казваше едно и също, докато мистерията й не се разкри в последните страници, когато вече ми беше втръснало. Но това е похват, който срещам все по-често и явно това е някакъв опит за надграждане на съспенс, въппреки че на мен повече ми идва като разграждане. Но от това историята не губи. Просто Зоуи е доста комплицирана и като човек, а и като инспектор. 

Като цяло това беше една доста женска книга, макар в центъра на събитията да беше мъж. Всички героини са представени блестящо  и определено първото впечатление за тях е лъжливо. Интелигентно са изградени страховете и кошмарите им и сякаш само те стигат, за да ги представят като личности. Интересно е и вглеждането им една в друга и разкриването на прилики и разлики. 

Подейства ми зле омразата, която беше закодирана в книгата и около която се случваха престъпленията. Доста е стряскаща тази чиста агресия и описанията на моменти си бяха страшни. Но и никой не очаква друго, когато тематиката е такава. Много психология среща много чудовищност - така мога да опиша "Гнездото на кошмарите". Не я препоръчвам за четене преди лягане, определено няма да допринесе за приятни сънища.