Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книжарницата, прочитала съм ревюто й и съм я връщала обратно скептично. Това рязко се промени, когато прочетох нейно ревю и се оказа, че може би тя съдържа дълбочината, интелигентността и магията в точните пропорции, които търся в една криминална творба.
Първото, което прави впечатление в книгата е приличният й обем - 510 страници. Още по-хубавото е обаче това, че те не се усещат. В романа всъщност органично са свързани две книги с свои време, герои и събития, които са в непрекъсната връзка. Малко за сюжета - Сюзън е редактор в издателство и получава последния роман на най-четения си автор. След като се запознаваме с творбата от първо лице, защото цялата е поместена в страниците на книгата, попадаме в свят на убийства, тайни и мистерия. Докато изведнъж историята рязко не прекъсва точно там, където става най-интересно. Редакторката сама не осъзнава как последния роман за Атикус Тип ще преобърне живота й. Тъй като не искам да излагам много от прекрасното четиво, ще загатна само, че тя всячески се опитва да намери начин да разбере как свършва книгата, но и да стигне до истината за бруталната смърт, която променя съдбите на всички герои.
Ако сте фенове на Агата Кристи, стилът на Хоровиц ще ви завладее. Пълнокръвни герои ни водят от сцена в сцена, неочаквани тайни будят непрекъснато подозрения, атмосферата е на ескалиращо напрежение в иначе идиличното затворено английско селце. Убийствата не са никак много и на четящите редовно жанра ще се сторят може би нетолкова ужасяващи, но нещо в почерка им загатва за неочаквана жестокост. Имат ли връзка едно с друго, кой от всички жители на селото е способен да го извърши: дали викарият, с или без участието на жена си, дали доктор Редуинг, въпреки предаността си или може би убиецът е градинарят Брент, който винаги е бил отхвърлян и неразбран от останалите. Това са ключовите въпроси в първата част на книгата. Тази част от цялото за мен е шедьовър, защото историите са много добре поднесени, всеки може да е убиецът и в същото време всички имат достатъчно причини да не са го извършили. Втората част на книгата е борбата на Сюзън да намери последните страници на предадения й роман. Тук всъщност Хоровиц ни запознава със света на авторите, литературата, комерсиалните избори, които понякога са необходими и целия процес, съпътстващ пробиването във върховете на криминалната литература. Всичко това е описано на фона на преобразяването на редактора в детектив, тласкан към собствено разследване, защото просто парченцата от мозайката не пасват.
Книгата е един ребус, една невероятна главоблъсканица, наситена с препратки от едното повествование в другото. Изключително професионално и задълбочено изследване на книгата на Алан Конуей с цел да се намери ключът към истината в реалността. Като пример ще посоча как след като Сюзън осъзнава, че краят на романа липсва, пише свой списък със заподозрени и подробно отбелязва своите мотиви да ги включи в него. Такава многопластовост и възможност да се отделиш от написаното и същевременно с това да го анализираш, дава на читателя едно усещане за съучастие и му дава допълнителни жокери към загадката, ако някъде се е разсеял.
Аз въобще не познах убиеца, всъщност около шест пъти смених версиите си, но нито веднъж не стигнах до истината. Ще загатна, че убийствата са три, а убийците са двама. Нищо не разбрахте, нали? Е, предлагам ви съвсем отговорно да се впуснете в приключението "Мозайка от убийства" и съм сигурна, че тази литературна главоблъсканица ще ви завладее.
