"Огън" от Стивън Кинг

Много ме привличат книгите на Краля, които не са сред всеобщите фаворити. Така се срещнах с "Огън". Тук Кинг не е себе си, въпреки, че при автор с неговия размах е доста трудно да се посочи кое от всичките му лица е истинското. Но да кажем, че тази книга не е страшна, няма да ви накара да спите на светната лампа, но ще ви докосне, ако се интересувате от човешката душа и от разликите между доброто и злото, които тук Стивън Кинг така брилянтно размива като понятия.

Сюжетът се върти около едно престъпление, което е замислено от двама престъпници, но в крайна сметка се осъществява само от единия. Отвличането на бебе на богата фамилия срещу откуп е доста брутално деяние, но почти в никой момент в книгата не се усеща като такова. Блейз, останал сам след смъртта на своя съучастник Джордж, продължава да усеща присъствието му навсякъде около себе си и разчитайки на съветите му, се отправя на едно бягство с невръстното момченце, разкривайки ни колко жесток може да бъде животът, но и как може да му се противодейства със средствата на простото оцеляване.

Изключително човешка и топла книга, а Блейз е толкова разкошен герой, че в нито един момент не изпитах страх, злоба или негативност към него като човек, а той извърши не една и две злини по пътя си. Трудно е да опиша душевността му, без да засегна някои от важните моменти в историята. Слабоумен, заради жестокостите в детството му, той се превръща в герой, в който Стивън Кинг залага една романтична представа за великана с нежна душевност. Въпреки че вече сме срещали подобни характери, тук връзката, която се случва между него и жертвата му е нещо оригинално и прекрасно като замисъл.

Краят беше предизвестен, поне аз така го усетих още в началото, никой друг завършек нямаше да бъде логичен за "Огън". Трудно е да влезеш в сиропиталища, да видиш безброй несправедливости, да усетиш как Блейз трепери над малкото момченце, и да останеш равнодушен, а и да очакваш нещо друго. 

Прекрасна книга, поредната любима от Стивън Кинг. Препоръчвам я и заради замисъла на престъплението като част от криминална история, но и заради тази топлина, която в никакъв случай не е прекалена, а е съвсем премерена.

"Върху тънък лед" от Камила Гребе

Точно когато времето стана хладно, дойде ред на тази книга. В цялата й атмосфера се усеща брутален хлад, студ, а снежинките сякаш са повече и от думите. Криминалната нишка си я бива, мистерията е на ниво, а размислите на героите са толкова по скандинавски брутално реални, че Камила Гребе се превърна в една от малкото авторки от жанра, които бих искала да следя. Да, това е намек към една друга Камила, която има доста издадени книги на нашия пазар, с които не бих искала да похабя и три секунди от времето си.

Историята е доста оплетена, но ще се спра на основното, без да давам жокери, защото вече знам как свършва всичко и мога да кажа, че ви чакат изненада след изненада. Лошото е, че тези изненади са към края, това е забележката ми към книгата -  в нея има доста локуми, които някъде си прескачах със съвсем спокойна съвест. Та, в къщата на скандално известен бизнесмен е намерен труп, който е убит меко казано жестоко, бизнесменът е изчезнал, годеницата му го търси, а разследващите са в странно любовно-омразни, объркани отношения. Не се знае коя е жертвата, не се знае какво се е случило със собственика на къщата, но се знае доста за неговия разгулен живот, проследява се из основи връзката му с годеницата и като цяло човекът е представен като един голям гадняр. И тук Гребе показва, че е доста добра в плетенето на историята и в един момент нещата започват да си идват на място, но всъщност мястото не е това, което сме си мислили в началото. Мистерията е на ниво, определено.

На ниво не ми бяха отношенията между разследващите. По принцип никак не харесвам книги, в които акцентът е върху това как се разбира полицейския екип, кой с кого спи и кой как си пие кафето, а убийството е някак съшито към този епос, но тук историята не беше такава. По-скоро едни объркани хора се опитваха да решават случай, като едновременно с това решават и дълбокодраматичните си отношения. Това го харесвам само в книгите на Несбьо, не знам как го постига, но там са ми интересни и тези драми, но за съжаление, Петер и Хана от "Върху тънък лед" далеч не са Хари Хуле и Ракел.

Без тези дребни забележки, книгата си е добра. Определено не очаквах такава развръзка, а това значи много в този жанр. Има хумор, има интелигентно поднесена мисъл, атмосферата е страшна и вледеняваща, прекрасно четиво за приближаващата зима.