"Аз съм Пилигрим" от Тери Хейс

Мисля, че това е най-добрата книга, която съм чела през тази година. Даже се чудя как съм я пропуснала до този момент, защото е издадена през декември 2014 година. Успях да се добера до "Аз съм Пилигрим", благодарение на едно чудесно деяние, в което от известно време участвам, а именно размяната на книги. Мога да кажа само благодаря на момичето, което ми я изпрати и искрено се надявам четивото, което аз й дадох в размяна, да й  допадне.

Та, да се върна на книгата. Брилянтно написана, многопластова, интелигентна. Предполагам, че мога да напиша още много хвалби, но лично за мен тези три неща са много важни за добрия трилър. Достатъчно мрачна, за да привлече феновете на жанра, но и заредена с много човешки размисли, угризения, съседстващи успешно със свеж и оригинален хумор.

Когато я прочетох си помислих дано наистина някой ден да не се случи това, което е описано в нея. А то няма как да не се случи. Терористична атака под формата на разпространение на силно заразна, смъртоносна болест, срещу която няма ваксина е това, което готви Сарацина. Пилигрим, който е таен агент, съответно трябва да му попречи, няма време, няма имена, нито данни за този човек, който действа сам и е решил да не се спре пред нищо, докато не извърши атентата си. И да не ви звучи интересно, мога да ви гарантирам, че е. Мотивите и на двамата са разгърнати майсторски, толкова много истории изглеждат сякаш случайно изпуснати, но след това се оказват свързани една с друга. Истинска йога за мозъка. А Тери Хейс е много сладкодумен разказвач и в 633 страници е събрал картини от публично обезглавяване в Джеда, пътят на майка и децата й към газова камера в нацистки лагер, 11 септември и лицата на героизма и несправедливостта, мили родни пейзажи от България, в частност Свиленград и още и още. Много пъстра картина, с разнопосочни емоции. Мислех да не пиша почти нищо за сюжета, за да не изтърва някой впечатляващ момент, но очевидно не ми се получи.

Не ми хареса това, че симпатизирах еднакво и на добрия и на лошия в историята. Не е съвсем в реда на нещата, да питаеш топли чувства към джихадист, тръгнал да убива хиляди, но смесицата от интелигентност, лоялност и преживените страдания ме накараха да не го съдя.

Книгата е прекрасна, мисля, че всеки би намерил нещо интересно в нея и даже да не е фен на жанра, би му било интересно да разбере колко време заплахата за националната сигурност може да се потули, за да не внася паника, има ли "пенсионирани" тайни агенти или това е професия до живот, за какво могат да те обезглавят в Саудитска Арабия и подбни.