"Най-щастливото момиче на света" от Джесика Нол

За тази книга нямах големи очаквания, защото ми се стори твърде женска. Тряба да си призная, че все пак се реших да я прочета, заради сравнението на авторката с Джилиан Флин, (което е толкова стар и изтъркан номер, че и аз не знам как продължавам да му се хващам). Между другото, нямам търпение на нашия книжен пазар да се появи "Sharp objects", това е едно от заглавията, които очаквам от прочитането на "Мрак" до този момент. Та, да се върна на книгата. Ако търсите книга с напрегнат сюжет, откажете се да я четете. Единствената ми асоциация беше нещо средно между "Дяволът носи Прада" и "Момичето от влака". Aко ви трябва лека загадка с елементи на женско четиво, смятам, че книгата на Джесика Нол ще ви пасне идеално.

Повествованието се води от името на Ани, в главите се редуват ретроспекции и моменти в настоящето. Идеята е да се зачекне това, което я е променило толкова силно, но без да се бърза. На моменти даже хич не се бърза. Описанието на сегашния й перфектен живот - работата й, близките й, дрехите й, размишленията й малко ми дотегнаха и честно казано бяха толкова клиширани, че наистина ми мина през главата да се откажа да продължа. Толкова натрапчиво ми напомняха на монолозите на Кари Брадшоу, че ако не беше моментът с драмата, определено нямаше с какво да ме задържи. Та, ако не ви се чете за кифленски изпълнения, можете да пропускате тези глави, аз започнах да го правя някъде след средата, нишката не ми се изгуби. Преживяванията на Ани в училище са по-идейно представени, въпреки че отново цялостно липсва дълбочина.

Малко ме изненада повърхностния начин на представяне на драмата, на това тежко нещо, което променя живота и съдбата й, но все пак й повярвах. Дори отново ще се повторя, по женски й съчувствах, но наистина мисля, че идеята й би могла да бъде представена много по-сериозно и емоционално. Последващите събития, които представляваха кулминацията на историята, бяха стряскащи, но някак схематични и написани сякаш между другото. Да, това се случва между деца, но не бива да бъде поднесено толкова детски, защото само по себе си поставя много тежки въпроси и представя една картина, която никой не би желал да изживее.
Общото ми мнение за тази книга е, че тя е доста предсказуема. Дали заради новините или филмите, които гледаме, или заради жестокостите, които ни заобикалят, тя не предлага нещо нечувано като история. Все пак е добре, че за такива неща се пише, нека са дава гласност на случки за жертви и  палачи, нека се разглеждат душите и мотивите им, но нека и това да бъде направено качествено. Още повече, когато става въпрос за деца. Та, мисля си, че в "Най-щастливото момиче на света" идеята е добра, но реализацията е под средното ниво.

"Черната къща" от Питър Мей

Съвсем наскоро на българския пазар излезе първата част от трилогията за остров Луис на Питър Мей. Първото, което ми направи впечатление е ефектната корица, която са избрали издателите на "Черната къща". Толкова съм зажадняла за качествена крими, психо, мрачна история, че в момента, в който я видях реших, че тук ще имаме попадение. Атмосферата, която навява, напълно отговаря на обещанията за "майсторски заплетен психологически трилър".

Трябва да отбележа също, че Колибри се бяха постарали с рекламата и аз лично чаках заветната дата на излизане с нетърпение, макар и момента с езическите ритуали да не ми е от най-любимите. И все пак идеята за мистериозно убийство на мрачен остров, завладян от спомени и връзки, както и тежестта на миналото , от което не можеш да избягаш, определено ми звучеше доста приканващо. За съжаление някъде след средата разбрах, че това не е моята книга и едва ли ще се запозная с другите части на трилогията.
Може би защото подходих с големи очаквания, но наистина идеята й не ми допадна. Самото повествование е интересно и сигурно ще се хареса на голяма част от почитателите на жанра, а и не само на тях, защото за мен в тази книга има много моменти, които са интересни като наблюдения над живота и човека. Някак не ми беше достатъчно трилър. Беше си доста по-психологична. Далеч съм от мисълта, че книгата е лоша, защото ми задържа вниманието и моментите с връщането в детството бяха също добре построени и интересни. Все пак трябва да предупредя, че има и няколко неприятни сцени, които дори на мен ми дойдоха в повече. Да не говорим за ритуала с избиването на птиците гуга, който прескачах съвсем умишлено, защото съм от онези сбъркани хора, които могат да четат за измъчвания на хора, но не и на животни.
Всъщност това, което ми развали цялостното впечатление за книгата, беше драмата. Прекалено много драма, малко неубедителна на моменти, малко тип сапунен сериал. Та като прескочим ключовото за книгата, другото беше приятно. Не отлично, но приятно.
Друг приятен момент са описанията на природата, на острова, на къщите, дори на хората. Трябва да се признае, че Питър Мей притежава талант на разказвач и е лесен за четене. Дали може да работи с интрига и със заплетените пътища на загадките, ми е трудно да кажа. За мен там има слабости.

"Колорадеца" на Кинг или безграничността на интерпретациите

Стивън Кинг е определено автор без аналог в съвременната литература. И ако някой ми посочи Дийн Кунц за сравнение, ами не, няма да се съглася. Лично за мен са различни вселени и единственото, което ги свързва е жанрът, в който пишат. Кинг е може би единственият автор, който е успял да ме хипнотизира, ужаси, разсмее и разчувства и то едновременно. Чувствам се у дома, когато отворя негова книга, все едно сядам някъде с безкрайно близък човек и ще слушам, слушам....Естествено, невинаги съм го слушала до край, не с всичките му книги сме се разбрали и все пак той е писателят, към който се обръщам, когато ми се чете нещо наистина добро. Така се срещнах и с "Колорадеца".

Трябва да си призная, че я избягвах доста дълго време. Явно заради това, че е недолюбвана, малко скрита в ъгъла и определяна като "това не е истинският Кинг". Тук искам да отбележа колко много мразя това шаблониране и как, без да искам се оставих и мен да обърка. Взимам си бележка повече да не правя така! Та, попаднах  на книгата в опит да се спася от една ужасяваща книжна дупка. И ме спаси, и ме замисли доста сериозно.
Кратката история е разказана на терасата на редакция в провинциално градче, където двама журналисти на достопочтенна  възраст разкриват пред млада стажантка историята на една мистериозна смърт. Историята не е страшна, но е пълна загадка, пътищата не водят на никъде, липсва логика, отговорите са по-скоро въпроси. 160 страници, които без да са разследване в истинския смисъл на думата, представят криминална история, която трудно се забравя точно защото дава невероятен полет на интерпретациите. Ясно със сигурност е само едно - има труп на мъж на място, което няма нищо общо с него и начина му на живот.

По един топъл, човешки, дори лесен начин е представена тази мистерия. Заложени са много теми, които не са развити, а само загатнати, но те карат да се замислиш за смисъла, за болката, за живота и смъртта. Отдавна не ми се беше случвало да затворя книга и да продължавам да я мисля доста време, след като сме се разделили, може би защото не ми даде отговори или може би защото ми даде прекалено много, без да го каже директно.
Препоръчвам я на всички, които се страхуват от "истинския" Кинг, но все пак искат да прочетат нещо негово. Горещо пък я предлагам на всички фенове на мистериите, защото за мен това е учебник за авторите в този жанр. Много смела книга, напълно успешен опит на писателя да покаже талант, интелект и душа за пореден път.

Преди и след катастрофата мистерията е на ниво

Мистериите, трилърите и кримките са ми голяма слабост. Обожавам да чета, да мисля, да свързвам и развързвам възели, а когато има обрат, който не съм очаквала, това определено се превръща в любима книга.  Не ми се случва често да срещна такова бижу, а чета здраво. Подходих скептично към "Преди катастрофата", защото бях разгръщала и други книги от поредицата Хит Трилър на Софтпрес и определено не бях останала доволна. Самата идея на творбата ме привлече - катастрофата, последствията за оцелелите и естествено причината за случилото се.
Образите на героите ми допаднаха, бяха добре изградени и наистина правдиви. Дълбоко страдам, когато действащите лица ми стоят неубедително, наивни са и като цяло такива истории бързо ме губят, колкото и интересна да е другата част на повествованието. Тук не срещнах тази драма, всеки си носеше товара точно както се очаква от него, а емоционален багаж определено не липсва. Тънката ирония, която се появяваше на моменти, освежава сюжета още повече. Много е приятно, когато в книги, пренапрегнати от интриги и съспенс, се появи хуморът - черешката на тортата към наистина добрата книга, поне за мен. Няма да се заливате от смях, но ще почувствате автора още по-близък, а той определено знае как да поднася интелигентно историите си.

Наистина не знам какво още да напиша, без да е спойлер, може би това , че книгата подробно се спира на живота на участниците в самолетната катастрофа, без това да е скучно. Даже обратното, майсторски се предлагат мотиви, показват се причини, които може би са генератор на белята, която се случва и около която се трупа цялото напрежение. И на човек не му остава нищо друго освен да се чуди, да мисли и дори в някой момент да повярва, че е  напипал ключа към мистерията.
Е, на мен това не ми се получи. На няколко пъти бях сигурна, че ми става ясно кой какво е надробил, но уви. Бях решила, че книгата ми допада толкова много, че ако не успея да позная кой е злосторникът, това ще е книгата - откритие. Развръзката е добра, може би ми се искаше да е нещо по-уау, но изненадата си е изненада.