"Чудото" от Ема Донахю

Ема Донахю знае как да играе по тънките струни на човешката душа. "Стая" ме разплака, "Чудото" ме разтърси. Макар двете да нямат нищо общо, не може да се сбърка авторството им. Трогателна, тъжна и доста тежка, втората книга на Донахю е едно място, където отчаянието се сблъсква с религията, а спасението е само истинската обич.

Не харесвам книги за религията, не съм много на ти с догмите, Библията и всички останали християнски порядки. Затова и когато прочетох резюмето на "Чудото" не бях съсвем убедена, че ще може да задържи вниманието ми. Цитати и разговори за библейски текстове има в излишък и въпреки това книгата никак не натежава. Това е така, защото те са вплетени много умело в историята, която е стряскащо интересна. Атмосферата на повествованието е едно от най-приковаващите неща. Донахю ни отвежда в деветнадесети век, в едно малко селце в Ирландия, където бедността, набожността и суеверията живеят ръка за ръка. На това място е изпратена медицинска сестра, която трябва да проучи странен феномен - 11-годишно момиче твърди, че не се е хранило от няколко месеца и оцелява само благодарение на силната си вяра в Бог. Точно образът на сестрата Либ, която е изключително критична и мнителна спрямо тази набожност и вероятността това чудо да е истина, дава истинския тласък на събитията. Разкъсвана между дълга си на човек, който е длъжен да помага, но и изпълнена със съмнения за това, че Ана поема скришом храна, тя се оказва изправена пред невероятната възможност всъщност наистина да си има работа с чудо на чудесата.

Динамична и много трудна за четене откъм възприемане на тежките моменти, през които минава детето, "Чудо" е един прекрасен роман. Има някакъв странен мотив в произведенията на Донахю, касаещ това изследване на детската душа, когато е поставена в изключителни условия. Тук той е доста силно заложен. Ще спойлна ако кажа още, тъй като книгата е само 287 страници и основната интрига е в това какво се случва с Ана, тя чудо ли е и в края на краищата силната вяра няма ли да я погуби. Пропускайки повече подробности, не мога да не спомена за прекрасните образи на всички герои. Прекрасни, не като качества, дори точно обратното, а като правдивост и характеристики. Либ влиза в конфликт с голяма част от тях в борбата си за истината и на моменти доводите им, които са силно религиозни, изкарваха и мен от равновесие. Просто не мисля, че е възможно, който и да е читател да остане равнодушен след всички конфликти и разговори, може би защото в центъра им е едно изгубило себе си дете, а може би и заради това, че в края на краищата всички тайно вярваме, че чудеса съществуват.
Провокираща, насочваща към размисъл и много силна, препоръчвам я горещо. Надзъртаща в душата на едно чисто дете, което е решило да спаси себе си и целия човешки род, изкупвайки грехове, които то самото не осъзнава. Ще ви се иска да се намесите в разговорите на героите, да им теглите един словесен бой, дори да нахраните това нежно създание, но със сигурност, няма да ви се иска да я оставите преди да сте стигнали края й.

"Жената в каюта 10" от Рут Уеър

Толкова е трудно да се намери наистина добра мистерия, без да е изсмукана от пръстите, че когато се зачетох в "Жената в каюта 10", изпитах истинска радост. Първата книга на Уеър "В тъмната гора" имаше интересни моменти, но цялата история ми биеше прекалено много на тийнейджърски филм с клиширани образи и диалози. Тук нещата са коренно различни. Мистерия и чувство за драматизъм от първата до, буквално, последната страница.

Книгата започва с драматично събитие, което преобръща живота на главната героиня Ло Блеклок. Самата тя е доста стресирана и обхваната от страхове и паники. Това е и особеност на повествованието и може би на някой ще му натежи. Прекалено често се наслагват нейните мисли, които в много ситуации са на ръба на истерията. Свиква се с тях и определено в един момент започнах да ги възприемам като ефект, а не като дефект. Та, Ло решава да се отправи на пътешествие с круизен кораб, като начин да забрави за обира, който е преживяла, но и като възможност най-сетне да се докаже като добър журналист. И докато се бори между това да събира впечатления от кораба и пътуването и да избяга от кошмарните моменти, които е преживяла в апартамента си, съвсем ненадейно се оказва въвлечена в ново престъпление. В първата вечер на кораба, доволно полята с алкохол и антидепресанти, тя става свидетелка на убийство, извършител, на което може да е всеки един от спътниците й, но по-странното е, че жертва така и няма. Няма липсващи пътници, нито екипаж, липсва единствено обитателката на каюта 10, която само Ло е виждала, и която все повече изглежда като илюзия на измъчената й психика.

Загадка след загадка се преследват в този роман. Хареса ми колко бързо се чете. Почти е невъзможно да го оставиш, защото историята непрекъснато се развива и обратите са много. В цялата атмосфера имаше нещо от "Десет малки негърчета" на Агата Кристи. Колкото и пъти да се убеждавах, че само ми се струва, в следващия момент бях сигурна, че си е точно така. Тази изолация, която се създава на луксозния кораб, търсенето на мотивите на всеки от обитателите, нарочването на различен убиец след определено разкритие, съвсем настойчиво създаваше тази връзка. И все пак, тук нямаме жертва, имаме силно стресирано момиче, което иска да разплете една мистерия, докато се бори със собствените си демони, а те определено не липсват. Интересно хрумване е и вмъкването на статии, форумни публикации и чатове, случващи се известно време след разказаното, но допълващи картинката перфектно. Картинката на мистерията, защото макар да са новини, в тях липсват почти всички факти, но недвусмислено сочат, че нещо фатално наистина се е случило. Още по-нагнетяващото е това, че тази игра на дезинформация продължава до последната страница на книгата.
Ако ви се чете добра мистерия, вземете я, мисля, че ще задоволи и най-големите претенции към този жанр. В един объркан светоглед, често посещаван от паник атаки, една такава случка може да означава всичко или нищо. Това е и големият въпрос на "Жената от каюта 10" - имаме ли убийство или някой съвсем е загубил почва под краката си.

"Спящите красавици" от Стивън Кинг и Оуен Кинг

Дълга книга, късо ревю. Само Стивън Кинг може да ме накара да отделя толкова много време на книга, която хич не ми върви. Макар и да е увлекателно четиво, "Спящите красавици" ми се стори твърде изкуствено разширена. Та, с голямо съжаление, обобщавам, че не се нарежда сред любимците ми.

Ще се спра малко на външните характеристики на книгата, като естествено, няма да пропусна и вътрешните. Аз избрах да се сдобия с изданието с меки корици. Мога да кажа, обаче, че се почувствах приятно изненадана от оформлението на книгата. Цветната корица се оказа обложка на прекрасна черна книга, цялата изрисувана с нощни пеперуди. Едно голямо браво за този, който го е измислил, защото ми се стори много оригинално и по Кинг-ски стилно.
"Спящите красавици" е фентъзи роман, простиращ се на впечатляващата площ от 720 страници. Историята се развива в малкото градче Дулинг, известно главно с наличието на женски затвор, но засяга събития свързани с всички жени по света. В един нормален ден вирусът Аврора покосява нежната половина на човечеството, като след първите секунди на съня превръща приемателките си в спящи пашкули. Само една жена успява да заспива и да се събужда без наличието на паяжини и тя много скоро става център на събитията не само заради странния си имунитет, но и защото се оказва запозната с живота на всички хора и на причините и последиците от Аврора.

Интересен е хаосът, който цари на страниците на книгата. Силно впечатление правят и усилията на паникьосаните жени да останат будни. Смразяващо пък е спокойствието на тези, които не намират смисъл да живеят и прегръщат съня с желание. Това ми бяха силните моменти в книгата - животът, такъв, какъвто е станал с всичките му последици. Естествено има доста страшни епизоди, но да не забравяме кого четем. Има едно доста продуктивно обстоятелство в тази посока, а именно,че ако по някаква причина някой махне паяжините от спящите жени, те се превръщат в машини за убиване, като убийствата никак не са схематично представени.
Не знам защо на дуото Кинг са им притрябвали толкова много герои, но мен лично това количество ме обърка. Преди да започне книгата има легенда с всички персонажи на романа с кратка обяснителна бележка за това кои са те. Определено е нужна, но след като стигнах до половината книга се отказах да се връщам, за да ги търся в този справочник на Дулинг.
Хареса ми историята в някои моменти, защото е добре написана. Мисля, че феновете на фентъзитата, които не се страхуват от кръв и гадости, също ще я оценят. Ако наличието на говорещи животни, гигантски дървета и подобни персонажи ви карат да се чувствате неловко, по-скоро мнението ви за "Спящите красавици" ще е като моето.