Тази книга не е поредният трилър. В нея има много повече от кървища, жертви, палачи и разследвания. Те присъстват, но са по-скоро фон на душевните пътешествия на едно момче в свят, който не иска да бъде спасен. Толкова красива, така истински болезнена и откровена на места, "Тихата вяра в ангели" ще се превърне във фаворит на всички, които са фенове на жанра, но не си падат по твърде задъхания стил на някои автори. Бавно, но в никакъв случай скучно или протяжно, пред очите на читателя се рисува картината на едно детство, помрачено от убийства, разкриването, на които се превръщат в движещ смисъл на главния герой.
Напомняща по някакъв странен начин на "Да убиеш присмехулник", но в същото време крайно различна с описанията на убийства и изнасилвания на деца като в "Колекционер на деца", стилът й все пак си остава автентичен. Толкова драма има на страниците й извън престъпленията, че е трудно да си представиш как на един човек могат да се струпат всички злини на земята. Джоузеф Воон попада във водовъртеж от радости и загуби, събира се, разделя се, заминава, връща се, накрая попада несправедливо в затвора, но през цялото време с него е идеята, че той носи вина за убийствата, че трябва да намери виновника. Честно казано, не разбрах много тази болна обсебеност, която го преследваше, оказа се, че и полицаите, които го арестуваха на едно от престъпленията също не я разбраха. Не ми стана ясно и как един човек може да мине през толкова много смърт и загуби и да остане така отдаден на нещо, но ето че тук срещнах такъв герой, който въпреки всичко, ми допадна много.
Разсъжденията за литературата, за това какво е да си писател, какво провокира и как се раждат историите също ми харесаха. Тук пък се сетих за книгата за Хари Куебърт. Изобщо много теми, много емоции, разгърнати и погледнати с доста откровен език за нещата от живота. Историческият елемент също е много силен момент в книгата. Как едно дете гледа на войната, която е далеч, как близките му я разбират, какво отражение има тя върху битието им и как да живееш своя безгрижен детски живот, когато Хитлер избива евреи, а съученичките ти изчезват една по една в лапите на изверг....
Препоръчвам я с пет ръце. Абсолютно задължителна за всички, които жадуват за красива мисъл и майсторски стил.
