Защо тази жена иска да пише така настоятелно за грозните неща в живота по един наистина брутален начин?! Не ми хареса въобще, а много ми се искаше да не е така. Дори не исках да пиша и пост в блога, защото предпочитам да не коментирам, когато нямам какво хубаво да кажа. Но понеже по принцип Джилиан Флин ми е любимка, поне с предните си два романа, реших, че ще е добре да споделя размислите ми свързани с последната й книга на нашия пазар - "Отворени рани".
Ще започна с историята, която първоначално ми се видя много интересна и мрачна, но после се оказа силно пресолена. Обвитата в мистерии журналистка Камий се оказва изпратена в родния си град, от който отдавна е избягала, за да разследва и да напише статии за убийства на малки момичета. Тя пристига в Уинд Гап и започва да разкрива малко по малко обитателите на това изпълнено с мистерия място, преследвайки истината за ужасните престъпления. Това беше супер интересна история поне в началото. Имаше неизвестни, имаше съспенс и естествено драма, колкото искаш. Но някъде след средата на книгата,(а тя никак не е обемиста) натрупването на нищослучването стана прекалено. Предполагам, че романът ще се хареса на тийнейджъри, които си падат по вулгарен език и мръсни сценки, на мен ми се видяха изцяло като проява на лош вкус и творческо безсилие. Не мога да си обясня как при наличието на толкова добра основа на историята, е възможно да се съчинят толкова глупости, които да я изхабят и да отегчат зверски читателя.
Нямам любим герой, нямам сцена, която да ме е впечатлила, имам едно неприятно усещане за пресищане с грозното. И "Мрак" не беше разходка в парка с пухкави кученца, но "Отворени рани" е като опит за оригиналничене, без авторът да си е дал много зор. Финалът беше на предпоследната страница, буквално се измъчих да стигна до там, за да видя все пак дали някъде в това море от странности, няма да се крие перла. Но не, беше предвидим, и няма как да е другояче, при положение, че трима героя бяха наблъскани с отвратителни качества и въпросът беше кой от тях ще е извършителят на убийствата. Да кажем, че всеки който е чел поне два трилъра, ще се досети кой е.
Та, това е, не искам да сипя още хейт и разочарование. Не знам на кой да я препоръчам, затова въобще няма да го правя. На корицата гордо пише, че има сериал по книгата, та със сигурност и него няма да гледам, само мога да фантазирам той каква какафония ще представлява.
