Много специално място имат всички описания на Варна, тя цялата оживява на страниците на "Хавра". Освен място за спомените на Никола, тя сега е сцена и на неговия бунт. Ако някога сте се чувствали жертва на парадоксите на системата в България, то значи ще почувствате голяма част от книгата като позната. С уникални диалози, мръсни думи, псувни и прости истини от живота, сме въвлечени в реалността на един град, който не се различава особено от другите и все пак е толкова уникален. Усеща се една отчаяност и безпътица, но все пак образът на Никола е на човек, който знае кое е правилно и е готов да стигне до правдата, дори на цената на неправда. В часовете, в които той превежда на д-р Стоименова писмата на далечната й сродница се усеща другата част от историята. Тук се намираме много години назад, в една друга система, в която руска аристократка се среща с военен журналист и двамата тръгват по пътя на истината. Изобщо истината и начините за достигане до нея са може би основата на романа. Всички герои се стремят към нея, но тя, оказва се, рядко е лицеприятна. Харесаха ми и двете истории, макар да се различават коренно, най-малко, защото се случваха в две различни епохи. Тук някъде и осъзнах какъв талант е Карабашлиев, защото той успява да преминава в двете сюжетни линии с такава лекота, че хем искаш да следиш как Никола се бори срещу организацията, завзела целия град, хем пък не искаш да изпускаш и този исторически разказ за събития и лица от едно отдавна отишло си време. Определено може да се обобщи, че двете истории имат съвсем различна атмосфера и присъствие, но са зарибяващи и интересни по еднакъв начин.
