вторник, 10 април 2018 г.

"Жената на прозореца" от Ей Джей Фин

Ако скоро сте чели "Жената от каюта 10", "Жената на прозореца" ще ви се стори доста подобна. Не само заради сходните заглавия, но и защото като цяло атмосферата е същата - имаме жена, преживяла силен шок, обсебена от престъпление, което може би се е случило само в нейната глава. Добрата новина е, че освен, че ми звучеше като адски позната история, друго смущаващо в книгата нямаше. Пълна с напрежение и мистерия, изключително бързо четивна, прекрасна придобивка към колекцията на всички запалени почитатели на трилърите.
В тази история алкохолът и антидепресантите са на всяка страница и правят разказа на героинята още по-странен и неправдоподобен. Анна е преживяла тежко събитие, което отключва агорафобия, която от своя страна я заключва за 11 месеца вкъщи. Всяко излизане е немислимо и тя прекарва дните си затворена с поглед към съседите си, като забавленията й са техните животи и гледането на черно-бели филми. В тази подтискаща обстановка тя става свидетел на убийство и до края на книгата се бори с околните и със себе си, за да разбере дали наистина е видяла нещо или коктейлът от лекарства и алкохол я е отправил на страшно пътешествие, от което няма връщане назад. "Жената на прозореца" е доста мрачна книга, в която психическите състояния на главната героиня са представени брилянтно,а тя самата като детски психолог ги предава още по-ефектно. Хареса ми нейният образ, беше интересна като разказвач, а и самата идея доктор да се бори със заболяване, в което е спец, я направи доста колоритна. Може би ако чашките бяха малко по-малко щеше да ми е една идея по-симпатична. Останалите герои също бяха интересни, макар че един от тях определено играеше роля. Хубавото на книгата е, че не познах кой е той и когато към края на историята картите бяха свалени, се потресох. Имаше още един обрат, който беше предвидим, но е интересно колко старателно бе изграден и смятам, че за някои ще се окаже доста шокираща изненада.
Хареса ми всичко в "Жената на прозореца". Това, което не ми хареса е, че ми беше доста подобна на тази, която споменах в началото. Надявам се да няма още такива книги с този сюжет, защото оригиналността им ще залезе. Все пак Фин показва, че е прекрасен автор с чудесен начин на поднасяне на историята и се надявам искрено да можем да прочетем и други негови романи.

"Мозайка от убийства" от Антъни Хоровиц

Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книж...