"Върху тънък лед" от Камила Гребе

Точно когато времето стана хладно, дойде ред на тази книга. В цялата й атмосфера се усеща брутален хлад, студ, а снежинките сякаш са повече и от думите. Криминалната нишка си я бива, мистерията е на ниво, а размислите на героите са толкова по скандинавски брутално реални, че Камила Гребе се превърна в една от малкото авторки от жанра, които бих искала да следя. Да, това е намек към една друга Камила, която има доста издадени книги на нашия пазар, с които не бих искала да похабя и три секунди от времето си.

Историята е доста оплетена, но ще се спра на основното, без да давам жокери, защото вече знам как свършва всичко и мога да кажа, че ви чакат изненада след изненада. Лошото е, че тези изненади са към края, това е забележката ми към книгата -  в нея има доста локуми, които някъде си прескачах със съвсем спокойна съвест. Та, в къщата на скандално известен бизнесмен е намерен труп, който е убит меко казано жестоко, бизнесменът е изчезнал, годеницата му го търси, а разследващите са в странно любовно-омразни, объркани отношения. Не се знае коя е жертвата, не се знае какво се е случило със собственика на къщата, но се знае доста за неговия разгулен живот, проследява се из основи връзката му с годеницата и като цяло човекът е представен като един голям гадняр. И тук Гребе показва, че е доста добра в плетенето на историята и в един момент нещата започват да си идват на място, но всъщност мястото не е това, което сме си мислили в началото. Мистерията е на ниво, определено.

На ниво не ми бяха отношенията между разследващите. По принцип никак не харесвам книги, в които акцентът е върху това как се разбира полицейския екип, кой с кого спи и кой как си пие кафето, а убийството е някак съшито към този епос, но тук историята не беше такава. По-скоро едни объркани хора се опитваха да решават случай, като едновременно с това решават и дълбокодраматичните си отношения. Това го харесвам само в книгите на Несбьо, не знам как го постига, но там са ми интересни и тези драми, но за съжаление, Петер и Хана от "Върху тънък лед" далеч не са Хари Хуле и Ракел.

Без тези дребни забележки, книгата си е добра. Определено не очаквах такава развръзка, а това значи много в този жанр. Има хумор, има интелигентно поднесена мисъл, атмосферата е страшна и вледеняваща, прекрасно четиво за приближаващата зима.