"Чудото" от Ема Донахю

Ема Донахю знае как да играе по тънките струни на човешката душа. "Стая" ме разплака, "Чудото" ме разтърси. Макар двете да нямат нищо общо, не може да се сбърка авторството им. Трогателна, тъжна и доста тежка, втората книга на Донахю е едно място, където отчаянието се сблъсква с религията, а спасението е само истинската обич.

Не харесвам книги за религията, не съм много на ти с догмите, Библията и всички останали християнски порядки. Затова и когато прочетох резюмето на "Чудото" не бях съсвем убедена, че ще може да задържи вниманието ми. Цитати и разговори за библейски текстове има в излишък и въпреки това книгата никак не натежава. Това е така, защото те са вплетени много умело в историята, която е стряскащо интересна. Атмосферата на повествованието е едно от най-приковаващите неща. Донахю ни отвежда в деветнадесети век, в едно малко селце в Ирландия, където бедността, набожността и суеверията живеят ръка за ръка. На това място е изпратена медицинска сестра, която трябва да проучи странен феномен - 11-годишно момиче твърди, че не се е хранило от няколко месеца и оцелява само благодарение на силната си вяра в Бог. Точно образът на сестрата Либ, която е изключително критична и мнителна спрямо тази набожност и вероятността това чудо да е истина, дава истинския тласък на събитията. Разкъсвана между дълга си на човек, който е длъжен да помага, но и изпълнена със съмнения за това, че Ана поема скришом храна, тя се оказва изправена пред невероятната възможност всъщност наистина да си има работа с чудо на чудесата.

Динамична и много трудна за четене откъм възприемане на тежките моменти, през които минава детето, "Чудо" е един прекрасен роман. Има някакъв странен мотив в произведенията на Донахю, касаещ това изследване на детската душа, когато е поставена в изключителни условия. Тук той е доста силно заложен. Ще спойлна ако кажа още, тъй като книгата е само 287 страници и основната интрига е в това какво се случва с Ана, тя чудо ли е и в края на краищата силната вяра няма ли да я погуби. Пропускайки повече подробности, не мога да не спомена за прекрасните образи на всички герои. Прекрасни, не като качества, дори точно обратното, а като правдивост и характеристики. Либ влиза в конфликт с голяма част от тях в борбата си за истината и на моменти доводите им, които са силно религиозни, изкарваха и мен от равновесие. Просто не мисля, че е възможно, който и да е читател да остане равнодушен след всички конфликти и разговори, може би защото в центъра им е едно изгубило себе си дете, а може би и заради това, че в края на краищата всички тайно вярваме, че чудеса съществуват.
Провокираща, насочваща към размисъл и много силна, препоръчвам я горещо. Надзъртаща в душата на едно чисто дете, което е решило да спаси себе си и целия човешки род, изкупвайки грехове, които то самото не осъзнава. Ще ви се иска да се намесите в разговорите на героите, да им теглите един словесен бой, дори да нахраните това нежно създание, но със сигурност, няма да ви се иска да я оставите преди да сте стигнали края й.