"Гоблин" от Джош Малерман

Трудничко е да се пише за Малерман. Особено след като си прочел "Гоблин". Мога смело да поставя тази книга до безапелационния ми негов фаворит "Кутия за птици". Страшна, мрачна, провокираща, дъждовна и много дълбока като замисъл. Малерман е явление в съвременната литература, не точно като Кинг, но също толкова оригинално и със собствен силно отчетлив почерк.
Четенето на разкази никога не е било моята чаша чай, както е модерно да се казва. Предпочитам романите и то, колкото по-обемни, толкова по-добре. Затова и първоначалната ми реакция към "Гоблин" беше скептична. Очаквах отделни истории, естествено доста страховити, но и твърде фрагментирани, заради спецификите на жанра. Очакваше ме голяма и най-вече приятна изненада, когато неусетно се изгубих из улиците и персонажите на Гоблин, толкова различни, но и толкова свързани помежду си. Така, че това, че имате разказите на Малерман пред себе си, далеч не означава, че историите ще ви се видят отдалечени едни от други или тесни като повествователен размах. Точно обратното-тях всички ги обединява градът - мокър, зъл, страшен по един магичен начин и тайнствен до степен, в която ви препоръчвам да четете основно през деня, на слънчева светлина, където всичко се вижда ясно и нищо не може да ви дебне зад някой ъгъл.
Шестте разказа ни представят Гоблин, с мрачното му минало и също толкова мрачното му настояще. Героите са пълнокръвни, едни от тях са изпълнени с паранои, други пък са отдадени на спомени и каузи, всичките те обаче са истински гоблинчани. Психологическите им портрети са толкова дълбоки и подробни, че някак неестествено добре си кореспондират с паранормалните елементи в разказите. Симбиоза, създадена от Малерман с интелигентност и много фантазия.
Не знам дали сравнение с Туин Пийкс с уместно, защото на мен атмосферата на Гоблин ми се видя доста различна. Основните местности, които придават тази автентичност са Северните гори ( там не влиза никой, обиталище са на совите и на вещиците, които, ако чуеш, сърцето ти се пръска от ужас), Плетищата (лабиринти, до чийто край никой не е стигал до един особено дъждовен ден, в който малко момиче прави страховито откритие), гробищата, (където мъртъвците се погребват прави, там се озоваваме благодарение на тайнствения магьосник Императора, който извършва ритуал заедно с асистентката си Маги)....Това е част от сюжета, който мисля, че мога да споделя, без да развалям изненадите на бъдещите читатели. Ако това ви звучи примамливо, значи "Гоблин" ще ви хареса.

Все пак не мога да кажа, че ми харесаха абсолютно всички разкази. Имаше моменти, в които странното сякаш затискаше страшното и усещането за Малерман, който невинаги може да бъде разбран, присъства и в тази книга. Но мога да кажа, че това чувство не е толкова натрапчиво, както беше в "Червеното пиано", например.
"Гоблин" е страшна, доста при това. Някои от случките са прекалени, но това няма да изненада никой от читателите на автора. Мисля, че това е и причината да го търсим и да го четем - провокира и плаши като никой друг. Но този път, освен хоръра, го има и дълбокия смисъл и посланията, които остават дълго след уплахата. Без да издавам повече, ще кажа, че в книгата има и любовна история - толкова красива, че си заслужава да бъде свръхестествена. А дали е такава, ще разберете някъде в последните страници от разказа.