Преди и след катастрофата мистерията е на ниво

Мистериите, трилърите и кримките са ми голяма слабост. Обожавам да чета, да мисля, да свързвам и развързвам възели, а когато има обрат, който не съм очаквала, това определено се превръща в любима книга.  Не ми се случва често да срещна такова бижу, а чета здраво. Подходих скептично към "Преди катастрофата", защото бях разгръщала и други книги от поредицата Хит Трилър на Софтпрес и определено не бях останала доволна. Самата идея на творбата ме привлече - катастрофата, последствията за оцелелите и естествено причината за случилото се.
Образите на героите ми допаднаха, бяха добре изградени и наистина правдиви. Дълбоко страдам, когато действащите лица ми стоят неубедително, наивни са и като цяло такива истории бързо ме губят, колкото и интересна да е другата част на повествованието. Тук не срещнах тази драма, всеки си носеше товара точно както се очаква от него, а емоционален багаж определено не липсва. Тънката ирония, която се появяваше на моменти, освежава сюжета още повече. Много е приятно, когато в книги, пренапрегнати от интриги и съспенс, се появи хуморът - черешката на тортата към наистина добрата книга, поне за мен. Няма да се заливате от смях, но ще почувствате автора още по-близък, а той определено знае как да поднася интелигентно историите си.

Наистина не знам какво още да напиша, без да е спойлер, може би това , че книгата подробно се спира на живота на участниците в самолетната катастрофа, без това да е скучно. Даже обратното, майсторски се предлагат мотиви, показват се причини, които може би са генератор на белята, която се случва и около която се трупа цялото напрежение. И на човек не му остава нищо друго освен да се чуди, да мисли и дори в някой момент да повярва, че е  напипал ключа към мистерията.
Е, на мен това не ми се получи. На няколко пъти бях сигурна, че ми става ясно кой какво е надробил, но уви. Бях решила, че книгата ми допада толкова много, че ако не успея да позная кой е злосторникът, това ще е книгата - откритие. Развръзката е добра, може би ми се искаше да е нещо по-уау, но изненадата си е изненада.