вторник, 16 май 2017 г.

"Колорадеца" на Кинг или безграничността на интерпретациите

Стивън Кинг е определено автор без аналог в съвременната литература. И ако някой ми посочи Дийн Кунц за сравнение, ами не, няма да се съглася. Лично за мен са различни вселени и единственото, което ги свързва е жанрът, в който пишат. Кинг е може би единственият автор, който е успял да ме хипнотизира, ужаси, разсмее и разчувства и то едновременно. Чувствам се у дома, когато отворя негова книга, все едно сядам някъде с безкрайно близък човек и ще слушам, слушам....Естествено, невинаги съм го слушала до край, не с всичките му книги сме се разбрали и все пак той е писателят, към който се обръщам, когато ми се чете нещо наистина добро. Така се срещнах и с "Колорадеца".
Трябва да си призная, че я избягвах доста дълго време. Явно заради това, че е недолюбвана, малко скрита в ъгъла и определяна като "това не е истинският Кинг". Тук искам да отбележа колко много мразя това шаблониране и как, без да искам се оставих и мен да обърка. Взимам си бележка повече да не правя така! Та, попаднах  на книгата в опит да се спася от една ужасяваща книжна дупка. И ме спаси, и ме замисли доста сериозно.
Кратката история е разказана на терасата на редакция в провинциално градче, където двама журналисти на достопочтенна  възраст разкриват пред млада стажантка историята на една мистериозна смърт. Историята не е страшна, но е пълна загадка, пътищата не водят на никъде, липсва логика, отговорите са по-скоро въпроси. 160 страници, които без да са разследване в истинския смисъл на думата, представят криминална история, която трудно се забравя точно защото дава невероятен полет на интерпретациите. Ясно със сигурност е само едно - има труп на мъж на място, което няма нищо общо с него и начина му на живот.
По един топъл, човешки, дори лесен начин е представена тази мистерия. Заложени са много теми, които не са развити, а само загатнати, но те карат да се замислиш за смисъла, за болката, за живота и смъртта. Отдавна не ми се беше случвало да затворя книга и да продължавам да я мисля доста време, след като сме се разделили, може би защото не ми даде отговори или може би защото ми даде прекалено много, без да го каже директно.
Препоръчвам я на всички, които се страхуват от "истинския" Кинг, но все пак искат да прочетат нещо негово. Горещо пък я предлагам на всички фенове на мистериите, защото за мен това е учебник за авторите в този жанр. Много смела книга, напълно успешен опит на писателя да покаже талант, интелект и душа за пореден път.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Мозайка от убийства" от Антъни Хоровиц

Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книж...