"Най-щастливото момиче на света" от Джесика Нол

За тази книга нямах големи очаквания, защото ми се стори твърде женска. Тряба да си призная, че все пак се реших да я прочета, заради сравнението на авторката с Джилиан Флин, (което е толкова стар и изтъркан номер, че и аз не знам как продължавам да му се хващам). Между другото, нямам търпение на нашия книжен пазар да се появи "Sharp objects", това е едно от заглавията, които очаквам от прочитането на "Мрак" до този момент. Та, да се върна на книгата. Ако търсите книга с напрегнат сюжет, откажете се да я четете. Единствената ми асоциация беше нещо средно между "Дяволът носи Прада" и "Момичето от влака". Aко ви трябва лека загадка с елементи на женско четиво, смятам, че книгата на Джесика Нол ще ви пасне идеално.

Повествованието се води от името на Ани, в главите се редуват ретроспекции и моменти в настоящето. Идеята е да се зачекне това, което я е променило толкова силно, но без да се бърза. На моменти даже хич не се бърза. Описанието на сегашния й перфектен живот - работата й, близките й, дрехите й, размишленията й малко ми дотегнаха и честно казано бяха толкова клиширани, че наистина ми мина през главата да се откажа да продължа. Толкова натрапчиво ми напомняха на монолозите на Кари Брадшоу, че ако не беше моментът с драмата, определено нямаше с какво да ме задържи. Та, ако не ви се чете за кифленски изпълнения, можете да пропускате тези глави, аз започнах да го правя някъде след средата, нишката не ми се изгуби. Преживяванията на Ани в училище са по-идейно представени, въпреки че отново цялостно липсва дълбочина.

Малко ме изненада повърхностния начин на представяне на драмата, на това тежко нещо, което променя живота и съдбата й, но все пак й повярвах. Дори отново ще се повторя, по женски й съчувствах, но наистина мисля, че идеята й би могла да бъде представена много по-сериозно и емоционално. Последващите събития, които представляваха кулминацията на историята, бяха стряскащи, но някак схематични и написани сякаш между другото. Да, това се случва между деца, но не бива да бъде поднесено толкова детски, защото само по себе си поставя много тежки въпроси и представя една картина, която никой не би желал да изживее.
Общото ми мнение за тази книга е, че тя е доста предсказуема. Дали заради новините или филмите, които гледаме, или заради жестокостите, които ни заобикалят, тя не предлага нещо нечувано като история. Все пак е добре, че за такива неща се пише, нека са дава гласност на случки за жертви и  палачи, нека се разглеждат душите и мотивите им, но нека и това да бъде направено качествено. Още повече, когато става въпрос за деца. Та, мисля си, че в "Най-щастливото момиче на света" идеята е добра, но реализацията е под средното ниво.