Силните моменти са много, а и може би е въпрос на светоусещане кое ще ни докосне. За мен лично като майка, размислите му за това как да каже на сина си за случилото се и как детето реагира на липсата на мама, дълбоко ме натъжиха. Много смелост се редуват с много тъга, вяра заменя отчаяние, едно пътуване на един мъж през лабиринтите на немислимото. Бях прочела поста му във фейсбук, който всъщност предхожда написването на "Няма да получите омразата ми" и усетих колко достойно може да се понесе скръбта, но в книгата си Лейри само в 70-тина страници показва много повече от това. В нея той изповядва мъката по любимата си, остава за последно с нея, опитва се да опази сина си, но и да му покаже, че този свят може да е и жесток, и дава обещание на убийците, че той ще го отгледа свободен и щастлив и точно това ще бъде тяхното наказание за стореното.
Препоръчвам я на всички, които все още не могат да осъзнаят в какви времена живеем. Не на тези, които сочат с пръст и обвиняват в лицемерно съчувствие, а на ония, които наистина не допускат, че такива неща се случват и ще продължават да се случват. Това е книга, белязана от нашето съвремие, с цялата му безумност и необратимост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар