събота, 3 юни 2017 г.

"Няма да получите омразата ми" от Антоан Лейри

Първото, което си помислих за тази книга е, че й е рано. Твърде малко време бе минало от терористичния акт в Париж, който всички добре си спомняме, за да се получи нещо наистина правдиво. Голяма грешка! Тази книга е толкова ценна, защото притежава суровата болка на един мъж, останал вдовец и самотен баща на невръстно момченце. А това всъщност не е и книга, а е манифест на болката, несправедливостта, прошката и любовта. Толкова разнопосочни емоции се срещат в нея, че е трудно човек да прецени кое го шокира повече и в кое се разпознава. Една отворена рана, една зейнала празнина, трагедията на едно семейство вече състоящо се от двама. Не мога да поставям оценки на такива четива, не е и редно, защото те не са написани за нечие мнение, а като опит на някой загубил целия си свят да го подреди, да намери някакъв ред в хаоса.
Силните моменти са много, а и може би е въпрос на светоусещане кое ще ни докосне. За мен лично като майка, размислите му за това как да каже на сина си за случилото се и как детето реагира на липсата на мама, дълбоко ме натъжиха. Много смелост се редуват с много тъга, вяра заменя отчаяние, едно пътуване на един мъж през лабиринтите на немислимото. Бях прочела поста му във фейсбук, който всъщност предхожда написването на "Няма да получите омразата ми" и усетих колко достойно може да се понесе скръбта, но в книгата си Лейри само в 70-тина страници показва много повече от това. В нея той изповядва мъката по любимата си, остава за последно с нея, опитва се да опази сина си, но и да му покаже, че този свят може да е и жесток, и дава обещание на убийците, че той ще го отгледа свободен и щастлив и точно това ще бъде тяхното наказание за стореното.
Препоръчвам я на всички, които все още не могат да осъзнаят в какви времена живеем. Не на тези, които сочат с пръст и обвиняват в лицемерно съчувствие, а на ония, които наистина не допускат, че такива неща се случват и ще продължават да се случват. Това е книга, белязана от нашето съвремие, с цялата му безумност и необратимост.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

"Мозайка от убийства" от Антъни Хоровиц

Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книж...