Тази книга беше истинско предизвикателство. Отдавна не ми се беше случвало да зарязвам книга три пъти и три пъти да се връщам към нея. Проблемът й не беше дължината, мога да я нарека дори скромна откъм обем - само 278 страници. В крайна сметка стигнах до края й, но това е, само защото съм голям инат.
Съвсем кратко внимание ще й отделя и по-скоро ще маркирам силните и слабите й страни. Историята ни запознава с героиня в тийнейджърска възраст, в напреднала бременност, изведнъж оказала се отвлечена. Звучи доста смушаващо и наистина е. Авторката е добър разказвач, впечатли ме и потока на мисли на героите, макар на места да се отплесваха в поне за мен ненужна посока. Атмосферата на живота под ключ е предадена доста богато, лошите герои са истински зли, дори налудничави в определени ситуации. И тук в един момент, цялата картинка се поразвали, защото главната героиня беше надарена с прекалена хладнокръвност. Няма сила, която да ме убеди, че младо момиче, поставено в такава ситуация, би планирало с подобна съсредоточеност бягството си. Бягството, естествено, е възможно само след убийство на похитителя й. Поредната фантасмагория, а може би не, може би просто въпрос на вкус, а моят явно не е привикнал към такива нереалистични сценарии. Като последствие от това нито я харесах, нито й съчувствах ( то нямаше и за какво, тя с всичко се справяше геройски) и като цяло ми беше безразлично какво ще й се случи.
Та, това е мнението ми за "Метод 15/33" - стилът на авторката е добър, с удоволствие бих й дала нов шанс, но за съжаление историята никак не беше моята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар