"Братовчедката Рейчъл" от Дафни дю Морие

Братовчедката Рейчъл бавно, но сигурно се превърна в един от любимите ми персонажи от нежния пол. В неподправена готическа атмосфера Морие ни среща с един странен свят, в който наивитетът и женската сила си определят чудновата среща. Определено това не е трилър или напрегната кримка, но е прекрасен психологически роман за любовта, лоялността и мистериите, ситуиран на морския бряг на Корнуол. Дълбоко завладяна от екранизацията на Хичкок на "Ребека", мога да кажа, че съм два пъти по-впечатлена от "Братовчедката Рейчъл".

Историята е доста интересна, неин основен разказвач е Филип Ашли, благородник, който загубва най-близкия си човек - своя чичо, оставил му голямо наследство след внезапната си и изненадваща кончина. Това като цяло е двигателя на историята, но далеч не е най-важното, скандалното в случая е, че чичото умира след кратък брак с мистериозната Рейчъл, която той среща по време на едно от своите пътувания. В един момент се оказва, че непознатата роднина се озовава в дома на Филип и двамата започват игра на котка и мишка, в която отношенията им преминават доста обрати.
Дю Морие така изкусно си служи с думите, не само в описанията на природата и на имението, в което се развива случката, но и в истинското познаване на характерите, че е удоволствие да се чете. Трябва да призная, че действието в книгата никак не е забързано, но това не тежи, нито отегчава, защото диалозите са много интересни, къде пропити с хумор, къде с много мъдрости и дълбочина, героите са  пълнокръвни и правдиви. Обичам когато писател създаде такива образи, които се усещат не само като външни характеристики, но и като темперамент, след това поведението им през страниците само следва единствената логична посока, която би могла да съществува.

С какво ме впечатли Рейчъл? Естествено, когато книгата е написана от името на един персонаж, в случая от името на Филип, започваме малко или много да мислим и разсъждаваме като него. Макар да издам малко от историята, неизбежно е просто да не спомена как отношението към съпругата на чичо му преминава от пълна омраза към объркване и последващо откриване на всички нейни така отличаващи я характеристики. Тя е всичко това, което аз влагам в понятието фатална жена и за съжаление неопитният и наивен Филип пада в капана й. Голяма част от книгата ни представя срещите между двамата и последиците, които тези срещи имат и все пак, едва ли има читател, който да е разбрал напълно Рейчъл и да е наистина сигурен в това какъв човек е тя. Предполагам, че когато става въпрос за нея, мненията ще са или като моето или остро осъждащо я. При всички положения, това е смисълът на наистина добрата литература - да те провокира, да те накара да размишляваш и пак да не си сигурен. Колкото до Филип, той е мъж, на него всичко ще му се прости, макар аз лично да намирам една голяма негова слабост, която далеч не е наивността му.
Препоръчвам я, защото е хубава и смислена и остава да се помни. Няма голям съспенс, макар и до края да съществуват съмнения, но ако сте прочели повечко криминални романи, точно тази нишка в историята няма да ви впечатли. Честно, в един момент ми беше даже все едно какво ще излезе от мистерията, защото самата история между двамата ми се стори много по-интересна и завладяваща.