"Кажи, че си моя" от Елисабет Нуребек

Малко ми е странно какво да напиша за тази книга. Общото ми мнение е, че е едно прилично четиво, но като цяло усетих доста липси. Трилър, със силно присъствие на мистерия, който ще допадне на хората, които не толкова често прибягват до този жанр, тъй като историята е предсказуема. Някъде в средата ми стана ясно какво се случва и за съжаление, бях права. Това ме кара да я определя като прилична, а не като добра. Издателство "Ера" са написали резюмето на задната страница по доста потаен начин, така че искам изрично да предупредя, че в следващите редове ще разкрия за какво се говори в книгата и ако не искате да си разваляте изненадата, най-добре спрете до тук.

Какво ни става ясно след прочитане на гърба на книгата? Стела е успешен психотерапевт, който след посещение на пациентка, губи почва под краката си. Изпитва съмнения, връща се към миналото, получава заплахи, не може да намери подкрепа от близките си, но въпреки това, смята, че най-накрая е намерила човека, който търси. На мен лично подобни истории ми се виждат малко измислени, но реших да й дам шанс. Какво се оказва всъщност, тук следват СПОЙЛЕРИ, които се разкриват някъде към средата на книгата, така че и аз не знам как хем да разкажа за книгата, хем да не издавам много от сюжета. Та, Стела изгубва дъщеря си, която един ден изчезва от количката си и е убедена, че момичето, което идва на терапия при нея е изгубеното й дете. Цялата книга описва това пътуване към истината. Построена е като разказ на трите героини - Стела, Исабел (предполагаемата дъщеря) и Шерщин (майката на Исабел), като всяка глава описва мислите и преживяванията им.

Трябва да призная, че това е една от силните страни на книгата - психологическите портрети на героините. Интересно бяха описани ситуациите, в които изпадат и по никакъв начин не изглеждаха нито напудрени, нито измислени. Напротив, съвсем правдиво предадени емоции, които на моменти ескалират до краен предел. Отчаяние се смесва с радост и срам - доста странна комбинация, но определено имаше смисъл присъствието й в книгата. Като цяло една доста богата палитра от преживявания, над която непрекъснато стои въпросът - е ли това момиче дъщеря й или не е? Струват ли си всички отчаяни действия на Стела или тя тотално е загубила разсъдъка си заради загубата на рожбата си преди двадесет години? Доста често читателят си задава този въпрос и не е наясно до края на коя от трите героини истински съчувства. Теми като изневярата, отговорността на родителството, крехкостта на психиката и загубата на подкрепа, когато е най-нужна, са основните заложени в повествованието. Краят на "Кажи, че си моя", въпреки че беше ясен и очакван скандализира с бруталност. Нека да го кажа така, очаквах такъв развой, но не и с такива последствия. Има нещо в книгата, което ме накара да я прочета до край, може би всички изброени неща заедно направиха историята интересна, въпреки слабостите, които ще открият върлите читатели на трилъри и мистерии. Това е книга, която носи удоволствие с историята си, а не толкова с разгадаване на чутовна мистерия. След прочита я определям като психологическа драма и като такава я препоръчвам.