"Разказът на прислужницата" от Маргарет Атууд

"Разказът на прислужницата" оценявам с първите ми пет звезди в Goodreads за 2018 година. Не вярвах, че толкова скоро ще намеря книга, която да ме впечатли истински, но ето, че се случи. Дистопия, написана през 1985 година, представяща един жесток свят, в който жените нямат имена, права и свобода. Има нещо много вълнуващо около дистопиите, този измислен, силно драматичен контекст, който изпитва силите и възможностите на героите и, в който много често няма победители и победени. Това е и водещото при тази книга на Атууд - как да продължиш да живееш един живот, който не е твой, осъзнавайки през цялото време колко много си оставил в предишния си. Книгата обещава много драма, но и много красота на изказа, поглед и усещане за красивото, дори когато го няма.
Историята се развива в република Галаад, силно фанатизирана и превърната в клетка за своите жители. Искам да направя едно уточнение за всички, които не пристъпват към този тип книги, заради непоносимост към фантастични елементи. Тук такива няма, има обаче правила, които се налагат строго и неизпълнението им се наказва жестоко. През три страници се срещат бележки под линия, водещи към цитати от Библията, на основата на която е измислен новия правилник за живот. Реално обаче, на мен ми звучаха така сякаш дяволът чете евангелието. Удобни за управляващите,но силно накърняващи достойнството и свободата на жените. Фредова е главната героиня на тази книга, през нейния разказ ние се срещаме с тази болна действителност. Тя е изтръгната от спокойния живот на работеща жена и майка и въведена в този ред, който й отнема самоличността, семейството и правото на избор. В ролята си на Прислужница, тя първо минава тренировъчен лагер за това, което се очаква от нея, а след това е "назначена" в семейството на Командира, където е длъжна веднъж месечно да опитва да забременее от него. Много болна история, в която дори самият акт е по правилник и трябва да включва Съпругата, която да бди над случващото се. И все пак това не е история за извращения, а за потъпкването на свободите.
Разказът на прислужницата включва всички ограничения, които съпътстват нейното битие, отношенията й с другите Прислужници, спомените й и мислите за бъдещето. В тази книга тя няма цензура и има право да каже всичко, което мисли и за което страда. И всъщност ние разбираме, че тя е една красива душа, която неведнъж мисли за самоубийство и за доводите и характерите на останалите в къщата. Всичко, което вижда в настоящето има връзка с миналото и по този начин Атууд ни представя живота й преди да стане Фредова. А тези думи на Леля Лидия, част от жестоките й лекции, целящи да направят от жените с репродуктивни възможности успешни Прислужници, всъщност е и квинтесенцията на историята:

Бъдещите Прислжници няма да бъдат така несигурни като настоящите, защото няма да имат спомен за нормален свят и ще приемат всичко като част от нормалния цикъл на живота. Лично за мен това бяха най-бруталните редове в книгата, защото съдържат най-много жестокост.
Казах, че ще има много драма и мисля, че на всички вече им стана ясно, че не съм преувеличила. Всички обичаме от време на време да се чувстваме ужасени и скандализирани и "Разказът на прислужницата" служи прекрасно за провокиране на такива емоции. Когато и писането е на ниво, характерите са интересни, а метафорите са през страница, мисля, че съвсем спокойно можем да наречем книгата хубаво четиво, колкото и хубавото да го няма в истинския му смисъл.
Не ми хареса това, че Атууд не даде възможност на героинята да си бъде истински бунтар, а не само жертва. Трябваше да има и някакво чувство за справедливост. Краят, който е по-скоро отворен дава някаква възможност за това, но когато го нямаш черно на бяло, чувството не е същото. Съдейки обаче по литературното майсторство на авторката, смятам,че и това е било умишлено - по този начин ще създаде много повече емоции и историята ще остане жива в главите на прочелите я.
Хареса ми. Много. До степен, в която се чувствам неудобно, защото това не е хубава история. Но е факт, че не мога да спра да мисля за разказа на прислужницата и неговите послания. Толкова рядко ми се случва да пожелая да гледам екранизация на книга след прочитането й, но в този случай мисля, че ще го направя. За всички, които ще се присъединят към мен, оставям трейлър към сериала. Няма да е така добър като книгата, но ще представи още една интерпретация на историята.