Дълга книга, късо ревю. Само Стивън Кинг може да ме накара да отделя толкова много време на книга, която хич не ми върви. Макар и да е увлекателно четиво, "Спящите красавици" ми се стори твърде изкуствено разширена. Та, с голямо съжаление, обобщавам, че не се нарежда сред любимците ми.
Ще се спра малко на външните характеристики на книгата, като естествено, няма да пропусна и вътрешните. Аз избрах да се сдобия с изданието с меки корици. Мога да кажа, обаче, че се почувствах приятно изненадана от оформлението на книгата. Цветната корица се оказа обложка на прекрасна черна книга, цялата изрисувана с нощни пеперуди. Едно голямо браво за този, който го е измислил, защото ми се стори много оригинално и по Кинг-ски стилно.
"Спящите красавици" е фентъзи роман, простиращ се на впечатляващата площ от 720 страници. Историята се развива в малкото градче Дулинг, известно главно с наличието на женски затвор, но засяга събития свързани с всички жени по света. В един нормален ден вирусът Аврора покосява нежната половина на човечеството, като след първите секунди на съня превръща приемателките си в спящи пашкули. Само една жена успява да заспива и да се събужда без наличието на паяжини и тя много скоро става център на събитията не само заради странния си имунитет, но и защото се оказва запозната с живота на всички хора и на причините и последиците от Аврора.
Интересен е хаосът, който цари на страниците на книгата. Силно впечатление правят и усилията на паникьосаните жени да останат будни. Смразяващо пък е спокойствието на тези, които не намират смисъл да живеят и прегръщат съня с желание. Това ми бяха силните моменти в книгата - животът, такъв, какъвто е станал с всичките му последици. Естествено има доста страшни епизоди, но да не забравяме кого четем. Има едно доста продуктивно обстоятелство в тази посока, а именно,че ако по някаква причина някой махне паяжините от спящите жени, те се превръщат в машини за убиване, като убийствата никак не са схематично представени.
Не знам защо на дуото Кинг са им притрябвали толкова много герои, но мен лично това количество ме обърка. Преди да започне книгата има легенда с всички персонажи на романа с кратка обяснителна бележка за това кои са те. Определено е нужна, но след като стигнах до половината книга се отказах да се връщам, за да ги търся в този справочник на Дулинг.
Хареса ми историята в някои моменти, защото е добре написана. Мисля, че феновете на фентъзитата, които не се страхуват от кръв и гадости, също ще я оценят. Ако наличието на говорещи животни, гигантски дървета и подобни персонажи ви карат да се чувствате неловко, по-скоро мнението ви за "Спящите красавици" ще е като моето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар