Имам някакъв проблем с българските автори. Твърде много ги заобикалям, а се оказва, че това е голяма грешка. Не си спомням кое точно не харесах на "18 % сиво", но знам, че някъде нещо не се разбрахме. Сега мисля да поправя това недоразбиране и да й дам втори шанс, защото "Хавра" ми хареса изключително много. До толкова, че се почувствах горда и щастлива, че имаме толкова добър български съвременен автор. Дано да не спира да пише, аз поне обещавам, че ще го чета.Кое е специалното на тази книга? Най-вече историята и сладкодумността на автора. Какво се случва когато един мъж се върне от Америка, основно с дългове и разбити илюзии, за да присъства на погребението на баща си? Случват се много неща, кои от кои по-интересни. Среща романтична тръпка, създава ценно приятелство с д-р Стоименова, която има съкровищница с чужди спомени, оказва се въвлечен в престъпления, от които не може да избяга както физически, така и морално. Динамична история, в която център имат две сюжетни линии - тази на Вера Елегина и нейния любим и тази на Никола, който за пръв път в живота си е изправен пред битка за истината и справедливостта.
Много специално място имат всички описания на Варна, тя цялата оживява на страниците на "Хавра". Освен място за спомените на Никола, тя сега е сцена и на неговия бунт. Ако някога сте се чувствали жертва на парадоксите на системата в България, то значи ще почувствате голяма част от книгата като позната. С уникални диалози, мръсни думи, псувни и прости истини от живота, сме въвлечени в реалността на един град, който не се различава особено от другите и все пак е толкова уникален. Усеща се една отчаяност и безпътица, но все пак образът на Никола е на човек, който знае кое е правилно и е готов да стигне до правдата, дори на цената на неправда. В часовете, в които той превежда на д-р Стоименова писмата на далечната й сродница се усеща другата част от историята. Тук се намираме много години назад, в една друга система, в която руска аристократка се среща с военен журналист и двамата тръгват по пътя на истината. Изобщо истината и начините за достигане до нея са може би основата на романа. Всички герои се стремят към нея, но тя, оказва се, рядко е лицеприятна. Харесаха ми и двете истории, макар да се различават коренно, най-малко, защото се случваха в две различни епохи. Тук някъде и осъзнах какъв талант е Карабашлиев, защото той успява да преминава в двете сюжетни линии с такава лекота, че хем искаш да следиш как Никола се бори срещу организацията, завзела целия град, хем пък не искаш да изпускаш и този исторически разказ за събития и лица от едно отдавна отишло си време. Определено може да се обобщи, че двете истории имат съвсем различна атмосфера и присъствие, но са зарибяващи и интересни по еднакъв начин.
Препоръчвам "Хавра" горещо и много съжалявам, че я откривам чак сега. Интересна ще се окаже за всички, които обичат добре написаните истории и не се страхуват от дебели книги. Един прекрасен роман за времето, в което живеем с всичките му грозни краски, без цензура, но и за упоритостта, само чрез която е възможна промяната.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Мозайка от убийства" от Антъни Хоровиц
Има едни такива особени книги, които те привличат силно. "Мозайка от убийства" не беше от тях. Поне три пъти съм я взимала в книж...

-
Мисля, че това е най-добрата книга, която съм чела през тази година. Даже се чудя как съм я пропуснала до този момент, защото е издадена пре...
-
Днес ще пиша за книга, която тепърва ще се среща с читателите си. "Операция превъзходен" е първата книга на моя колежка от универс...
-
От много време искам тази книга. Спираха ме основно две неща - цената й (29.99), която се равнява на две книги и това, че не е книга в истин...
Няма коментари:
Публикуване на коментар