"Коя беше Алис" от T. Р. Ричмънд

Доста време се четохме с книгата на Т.Р. Ричмънд. През цялото време в главата ми беше песента на Смоуки, но няма да сложа линк към видеото й, защото реално освен че и в нея се чудят коя беше Алис, друга връзка с произведението няма. Наистина ми е трудно да кажа какво мисля, защото беше доста нестандартен трилър и не съм много сигурна хареса ли ми или по-скоро не. Измъчи ме, защото хем на места се отегчих, хем и не можах да я оставя. Смело решение, интересен начин на поднасяне и все пак нещо някъде ме подразни. Толкова е нестандартно написаното, че дори и това не мога да посоча със сигурност.
Ако някой все пак още чете това, да представя и историята на "Коя беше Алис". Млада, талантлива журналистка е намерена удавена. Книгата представлява фрагменти от дневника й, от фейсбук и туитър акаунтите й, от писмата, които е писала, както и кореспонденцията на близките й преди и след смъртта й. Интересен ми беше този подход, най-малкото, защото в наши дни много често си създаваме впечатление за някого основно по "живота", който той представя в социалните мрежи. Естествено, това не винаги е реален образ и най-често е добре режисиран. Това се случва и в този трилър. Алис е и не е, приятелите й също са и не са. Читателят доста се чуди това момиче допада ли му въобще, заобиколена ли е от правилните хора и естествено, защо и как се е стигнало до смъртта й.

Тази дисекция на личността на Алис всъщност е доста плашеща, защото поставя реални ситуации - след смъртта на всеки от нас остава много, без да го осъзнаваме, създаваме един отпечатък, който след като ни няма може да бъде разбран некоректно. Той е разбран некоректно доста често и докато ни има, та какво остава за след това. Страшничка е перспективата със социалните мрежи и разголването на личността, разгледана през призмата на разкриването на убийство или самоубийство. Издателите на книгата дори са се постарали и са направили реален профил на Алис във фейсбук, който аз, естествено, потърсих и да, отговаря на описанието й.
Описание, което на мен не ми хареса и частите, в които говореше тя, ми бяха наивни и леко плоски. Да, наистина тя е младо момиче и е нормално да бъде по-повърхностна, но цялостното й поведение беше твърде постоянно клише. От друга страна, в книгата срещнах и силен образ, върху който умишлено няма да хвърля светлина, защото е възлов за интригата. Прекрасно построена мисъл, много болка, майсторски допълнена от раздвоението и борбата на съвестта. Тъкмо когато си помислих, че тази книга не е за мен, се появи той и се оказа, че Ричмънд знае и може да създава интелигентни, дълбоки образи и Алис е била просто нарочно такава, каквато е - за да се допълнят пластовете на мистериозната й личност.
Края не ми хареса, наистина беше неочакван, но след толкова пътечки, които историята можеше да поеме, точно тази не ми се видя уместна. Хубавото е, че посланията си остават в книгата, въпреки това, и дори след време да не си спомням защо това момиче се оказа удавено, чувството, че животът на всички ни е на показ ще остане трайно като идея и предупреждение.