"Момичето преди" и момичето сега

Психологически трилър, който ми влезе под кожата в началото и ме изгуби някъде към средата - така мога да опиша най-добре срещата си с тази книга. Натрапчивото чувство, че Крисчън Грей е станал архитект и е почнал да тормози жени по нова схема е другото, което силно ме отблъсна. Това е психологическа история, споделена от две жени - едната вече мъртва, а другата тепърва навлизаща в кошмарна връзка с едно жилище и неговия собственик.
Книгата "говори" изцяло с гласовете на Ема и Джейн - момичето, обитвавало къщата преди и сегашната му наемателка. И двете ми харесаха, въпреки странностите им, а може би точно заради тях. Дж. П. Дилейни блестящо се справя с описанието на емоциите, които те носят вследствие от драмите, които са преживели. Едно голямо браво за психологическия анализ и дисекцията на характерите и характеропатиите им, нещо, което се случва, благодарение на вмъкването на образа на психотерапевта.
Та, тези изтормозени и разпилени жени решават да намерят опора и стабилност в наемането на ново жилище. До тук нищо скандално! Скандалността обаче идва в договора за наемане на къщата, който е изпълнен с тежки условия, наложени от млад, секси архитект, наскоро застигнат от лична трагедия и естествено, обвит в мистерия и странности. И тук всъщност, на мен спря да ми е реалистично.

Напрежение има, и то доста. Мога да окачествя романа като page-turner, и все пак в цялата палитра от секс игри, доминации и загадки, манджата излезе малко пресолена.

Силните моменти бяха повтарящите се епизоди при едната и другата жена, затвърждаващи всякакви съмнения какъв манипулатор и евентуален убиец е архитектът. Изключително оригинални бяха репликите му, които се повтаряха почти дословно пред двете му наемателки. Естествено, това го прави заподозрян номер едно, но както добре знаем, совите не са това, което са. Хареса ми, че и други основни герои се оказаха не такива, за каквито се представяха. И тук не мога да кажа нищо повече, защото ще издам интригата. 

Допаднаха ми и медицинските познания на автора в частта с мъртвите раждания и синдрома на Даун. Не се задълбочих и не знам дали има някакви професионални или лични отношения с темата, но ми направи приятно впечатление, че обърна внимание на проблема, не само от емоционална гледна точка, но и чисто медицински, включвайки дори моментите с превенцията.

Да обобщя, книгата е интересна, но ако не се радвате на истории за изгубени жени, копнеещи да бъдат намерени от властен архитект, който не им разрешава да си сложат дори килимче в кухнята, но пък не се притеснява да си поиска секс в зората на имотните им взаимоотношения, действайте смело, книгата ще ви хареса. Има потенциал.