Историята е на десетгодишната Ида, която е отвлечена и по-късно намерена мъртва. Не ми стана ясно как точно резюмето успя да ме заблуди, че всъщност ще се окаже жива, та в момента, в който я намериха, се почувствах ужасно. Дори си мисля, че ако знаех за тази подробност, нямаше да посегна към книгата, защото сцени с насилие над деца никак не ми понасят. Тук такива няма, но има много мъка. Страданието на майката, докато чака да разбере съдбата на рожбата си, е толкова добре представено, че паниката и страхът й се прехвърлят и на читателя. Инспектор Сайер от своя страна внася интелекта и професионализма на човек, работил дълги години в тази професия, който прекрасно знае, че с всяка изминала секунда шансовете да намерят изгубено дете намаляват пагубно. Много балансиран, топъл и в същото време решителен персонаж.
Страданието на две други майки също е възлово за историята и непрекъснато добавя нови и нови нюанси към интригата. И двете са изпълнени със съмнения, но и с любов, която ги кара да крият, да се съмняват, но и да останат твърдо зад децата си. Те също мислят за малката Ида, но инстинктите явно се оказват по-силни от справедливостта и съмненията. Коя от двете майки е имала право да подкрепя най-милото си, всъщност става ясно в последните страници на книгата. Това обаче не носи утеха, защото всички са станали жертва на случайности и хепи енд няма за никого.
Хубава книга, макар и тежка. Толкова просто написана, без излишни страхотии и напъвания, с много разговори в семейството и много премълчани истини. Което те кара да се замислиш как премълчаното всъщност казва много повече от казаното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар