Толкова е трудно да се намери наистина добра мистерия, без да е изсмукана от пръстите, че когато се зачетох в "Жената в каюта 10", изпитах истинска радост. Първата книга на Уеър "В тъмната гора" имаше интересни моменти, но цялата история ми биеше прекалено много на тийнейджърски филм с клиширани образи и диалози. Тук нещата са коренно различни. Мистерия и чувство за драматизъм от първата до, буквално, последната страница.
Книгата започва с драматично събитие, което преобръща живота на главната героиня Ло Блеклок. Самата тя е доста стресирана и обхваната от страхове и паники. Това е и особеност на повествованието и може би на някой ще му натежи. Прекалено често се наслагват нейните мисли, които в много ситуации са на ръба на истерията. Свиква се с тях и определено в един момент започнах да ги възприемам като ефект, а не като дефект. Та, Ло решава да се отправи на пътешествие с круизен кораб, като начин да забрави за обира, който е преживяла, но и като възможност най-сетне да се докаже като добър журналист. И докато се бори между това да събира впечатления от кораба и пътуването и да избяга от кошмарните моменти, които е преживяла в апартамента си, съвсем ненадейно се оказва въвлечена в ново престъпление. В първата вечер на кораба, доволно полята с алкохол и антидепресанти, тя става свидетелка на убийство, извършител, на което може да е всеки един от спътниците й, но по-странното е, че жертва така и няма. Няма липсващи пътници, нито екипаж, липсва единствено обитателката на каюта 10, която само Ло е виждала, и която все повече изглежда като илюзия на измъчената й психика.
Загадка след загадка се преследват в този роман. Хареса ми колко бързо се чете. Почти е невъзможно да го оставиш, защото историята непрекъснато се развива и обратите са много. В цялата атмосфера имаше нещо от "Десет малки негърчета" на Агата Кристи. Колкото и пъти да се убеждавах, че само ми се струва, в следващия момент бях сигурна, че си е точно така. Тази изолация, която се създава на луксозния кораб, търсенето на мотивите на всеки от обитателите, нарочването на различен убиец след определено разкритие, съвсем настойчиво създаваше тази връзка. И все пак, тук нямаме жертва, имаме силно стресирано момиче, което иска да разплете една мистерия, докато се бори със собствените си демони, а те определено не липсват. Интересно хрумване е и вмъкването на статии, форумни публикации и чатове, случващи се известно време след разказаното, но допълващи картинката перфектно. Картинката на мистерията, защото макар да са новини, в тях липсват почти всички факти, но недвусмислено сочат, че нещо фатално наистина се е случило. Още по-нагнетяващото е това, че тази игра на дезинформация продължава до последната страница на книгата.
Ако ви се чете добра мистерия, вземете я, мисля, че ще задоволи и най-големите претенции към този жанр. В един объркан светоглед, често посещаван от паник атаки, една такава случка може да означава всичко или нищо. Това е и големият въпрос на "Жената от каюта 10" - имаме ли убийство или някой съвсем е загубил почва под краката си.
Gladni.com
ОтговорИзтриване